fallback

2014 г.: Още една година на фискално приспособяване

Крайните рискове пред глобалната икономика намаляват, което ще ускори растежа, смята Нуриел Рубини

11:27 | 20.01.14 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Световната икономика изпрати още една тежка година. През 2013 г. развитите икономики продължиха да се разширяват под възможностите си със среден годишен темп на растеж от около 1%. Голяма част от развиващите се икономики пък се забавиха под тренд линията от 4,8%. И така, какво ни очаква през 2014 г. след две години на недостатъчен световен растеж? Професорът по икономика в Нюйоркският университет Нуриел Рубини споделя своите виждания в сайта Project Syndicate.

Добрата новина е, че представянето както на развитите, така и на развиващите се икономики, ще се подобри. Развитите пазари ще се възползват от дългото и болезнено петгодишно освобождаване от задължения в частния сектор, по-слаб застой във финансовия сектор (с изключение на Япония) и продължаване на политиката на вливане на пари. Това ще допринесе за среден годишен растеж от около 1,9%.

Освен това опасността от така наречените крайни рискове (с малка вероятност, но драстични последици) ще бъде значително по-малка през 2014 г. Вероятността за дефлация в еврозоната, ново спиране на държавния апарат в САЩ или дебат относно тавана на дълга, тежък срив в Китай, или война между Израел и Иран заради разпространение на ядрено оръжие, ще бъде сведена до минимум.

И все пак, повечето развити икономики (САЩ, еврозоната, Япония, Великобритания, Австралия и Канада) едва ще достигнат пълния си потенциал за растеж, ако въобще го сторят. Домакинствата, банките и някои нефинансови компании все още страдат от високи нива на дълг, предполагайки продължително освобождаване от задължения. Големите бюджетни дефицити и нива на публичен дълг ще принудят правителствата да продължат болезненото фискално приспособяване. А голямата несигурност от използваните мерки ще възпира частните инвестиции.

Перспективата за 2014 г. бива помрачена и от по-дългосрочни ограничения. А именно, увеличава се рискът от постоянен застой в много от развитите икономики. Той се дължи на неблагоприятните ефекти от липсата на инвестиции в човешки и физически капитал върху производствения растеж. А структурните реформи, които държавите ще предприемат за увеличаване на потенциалния растеж, ще бъдат въведени твърде мудно.

В еврозоната основните проблеми си остават на дневен ред: нисък потенциален растеж, висока безработица, растящ публичен дълг, загуба на конкурентноспособност и слабо намаляване на разходите (за което силното евро не помага), изключително затегнато кредитиране поради протичащото освобождаване от задължения на банките.

В същото време развитието по въпроса за банков съюз ще се забави. Стъпки за установяването на фискален съюз няма да бъдат предприети дори и недоволството от икономиите и политическото напрежение в периферията на еврозоната да нараснат.

В Япония правителството на Шиндзо Абе постигна значителни резултати в борбата с дефлацията чрез парично разхлабване и фискално разширяване. Несигурността идва от предстоящото увеличение на данъка върху потреблението и слабото прилагане на третата „стрела“ от „Абеномиката“ - структурни реформи и либерализиране на търговията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:22 | 12.09.22 г.
fallback